(Няма признание на Народното събрание…)
НЯМА ПРИЗНАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ЧЕ „ЗЛАТЕН ВЕК“ Е НЕЗАКОНЕН!
Документ в PDF формат ТУК
През последните дни в медиите, следящи продължаващия от месеци спор по законността на станалата известна с протестите сграда в столичния квартал „Лозенец“, се появи „новооткрит“ аргумент. А именно подписаното от Председателя на Комисията по регионална политика и благоустройство и местно самоуправление на 44-то Народно събрание на Република България („Комисията“) становище с изх. №ПГ-939-01-22/25.07.2019 г. (по запитване от Инициативен комитет „Лозенец“ относно прилагането на новите разпоредби на чл. 153 и 154 ЗУТ). Появиха се публикации, в които се твърди, че Народното събрание било признало строежа за незаконен.
На първо място особеното е, че по чисто правен спор се търси аргументация от въпросната Комисия. На която са възложени съвсем различни функции в Народното събрание и която не може да дава обвързващи становища по тълкуването на законови текстове.
Прочитът на цитираното становище показва, че то не само не изхожда от органа Народно събрание. Но всъщност не ангажира и самата Комисия, тъй като не е имало никакво обсъждане в Комисията. А и самата тя няма компетентност да извършва задължително тълкуване на правни текстове. Становището е подписано от председателя на Комисията и в него той отговаря лично („изразявам следното становище“).
Фактът обаче, че го подписва в качеството си на председател на Комисията и на нейна бланка, създава друго впечатление – за ангажиране на Комисията, каквото няма.
Не може обаче да се отрече, че добросъвестно самият автор завършва писмото с изричното уточнение че: „изразеното становище е принципно и няма отношение към споменатата от Вас сграда – не разполагаме с каквато и да било документация по случая. Извън правомощията на комисията е да осъществява контрол върху строителството на отделни обекти, тъй като органите, осъществяващи административен и съдебен контрол върху актовете, свързани с устройството на територията и строителството, са изчерпателно посочени в закона.“.
Премълчаването на това обстоятелство позволи и медийното му интерпретиране. При което, макар вносителите на искането за становище да са поставили принципни въпроси, по които са получили и принципни отговори. Очевидно е направен опит да се „пришият“ тези отговори към един съвсем конкретен казус.
Липсата на компетентност на Комисията (а още по-малко на нейния председател) в случая следва и от това, че нито по смисъла на Конституцията, нито на устройствените закони, нито на Правилника за устройството и дейността на Народното събрание, Комисията няма качеството на държавен орган.
Затова направеното тълкуване няма обвързваща правна сила.
То е неприложимо не само по отношение на всички адресати на нормата. Но и по отношение на ИК „Лозенец“, на инвеститора, на административните и съдебни органи, сезирани с конкретния спор, на страните по него.
Становищата в обратен смисъл на безспорни авторитети в материята. Като напр. проф. Д. Хрусанов, проф. О. Герждиков. Макар също формално необвързващи, с тяхната задълбоченост, с отличното познание на материята и дългогодишния опит на техните автори, имат по-голяма тежест. За разлика от даденото тълкуване от председателя на Комисията, тълкуването, направено от изтъкнати представители на академичната общност, е конкретно, базира се на закона, на практиката на Конституционния съд, на задължителната практика на ВКС и ВАС и на задълбочено проучване на релевантните документи по казуса. Дори и когато такива конкретни становища са изготвяни по възлагане, зад тях стоят независими професионалисти с възможно най-висока квалификация в областта на правото, с опит в прилагането на правната материя и най-вече – с безупречна репутация.
Изготвеното становище от Председателя на Комисията по никакъв начин не обвързва и върховния орган на държавната власт – Народното събрание и не съдържа задължително тълкуване по текста, което да определя строежа като незаконен поради изтичане срока на разрешението.
Становището не е обвързващо. Защото единствената форма, в която Народното събрание тълкува по задължителен начин законов текст, е чрез приемане на тълкувателен закон, по реда, по който се приемат и останалите закони. В съвременната ни правна история тълкувателните закони са изключителна рядкост. Но в тях се дава „автентично“ тълкуване на закон, което може да даде единствено Народното събрание и никой друг – дори Конституционният съд.
Невярно е широко тиражираното в медийното пространство разбиране, че единствено тълкуването, дадено от Народното събрание, е задължително (още повече, че в разглеждания случай такова не е налице). Освен в тълкувателните закони, задължителни тълкувания съдържат: тълкувателните решения на Конституционния съд; на административни органи, приели подзаконови нормативни актове (по чл. 51 от ЗНА); тълкувателните решения на колегиите на ВКС или на ВАС; съвместните постановления на колегии на ВАС и на ВКС, и др.
Те са задължителни за различен кръг нормени адресати, но сред тях не попадат становищата на парламентарните комисии (още по малко – на техните председатели).
Първо – защото те не са дадени под формата на закон. И второ – защото техните автори нямат компетентността да дават такова задължително тълкуване на закона. „Пришиването“ на подобна задължителна сила към едно писмо с изходящ номер на една парламентарна комисия. И за конкретен спорен казус, е силно манипулативно по отношение на общественото мнение.
Становището на председателя на Комисията в цитираното писмо няма нормативен характер, нито представлява административен акт, т.к. не е издадено от съответен орган с властнически правомощия. То не представлява и експертно становище, доколкото изхожда от лице, което в пределите на служебната си компетентност не е назначено като експерт в служба „Жалби на граждани“. А е избрано от Народното събрание за Председател на Комисия.
Подписалият становището и не твърди да е осъществявал експертна оценка по казуса. Тъкмо обратното, настоява, че така даденото тълкувание не се отнася за конкретен казус.
Той никога не е давал заключение, годно да се отнесе към законността на строежа на „Златен век“. Именно защото длъжността, която заема, изключва компетентността му да дава такова по конкретни казуси.
От друга страна следва да се припомнят мотивите на съдебния състав на АССГ, постановил решение №5229/30.07.2019 г.. Че срокът на разрешението за строеж за сградата „Златен Век“ от 2007 г., издадено по действащия тогава чл. 153 от ЗУТ, презаверено със заповед от 19.11.2012 г., според най-новата редакция на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ от 2017 г., е увеличен на десет години, който нов срок според съда следва да бъде приложен и към коментираното разрешение за строеж.
С това разбиране на съда, становището от Председателя на Комисията на Народното събрание не се намира в противоречие, което да води до незаконност на разрешението за строеж.
Така е, защото мотивите на съдебното решение съдържат посоченото конкретно тълкуване за валидността на разрешението за строеж. А това е въпрос, свързан със спора за законосъобразността на заповедта за спиране на строежа. Решението се основава на представените и обсъдени от съдебния състав доказателства за конкретното разрешение. Докато становището на Комисията няма и как да влезе в противоречие с обуславящите мотиви на съдебното решение. Защото представлява само общ коментар по новата редакция на чл. 153 от ЗУТ, несъобразен с конкретен казус.
(Няма признание на Народното събрание, че „Златен век“ е незаконен!)
Освен това, по същество становището на Председателя на Комисията не е правилно в частта, в която се твърди, че в чл. 153, ал. 6 от ЗУТ изрично е предвидено, че презаверяването на разрешението за строеж по ал. 2, т. 1 подновява срока за започване на строителството; респ. за неговото завършване. А норма, която да предвижда подновяване на срока на действие на разрешението за строеж по ал. 5 на чл. 154 от ЗУТ, в закона няма. Многократно в дадените професионални правни становища, както и в мотивите на цитираното решение на АССГ, в съответствие с практиките на административните съдилища, се подчертава, че новата редакция на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, следва да се прилага за всички правоотношения, които не са приключили към датата на влизането й в сила, респ. към всички разрешения за строеж, с неизтекъл към тази дата срок.
От изрично предвиденото в Закона за нормативните актове, че новият закон няма обратно действие, се извежда правилото, че той действа за вбъдеще, разпростира се и върху заварени, възникнали при действието на отменения текст юридически факти, които не са изпълнени.
По този начин, противно на приетото в коментираното становище на Комисията, следва изводът, че при липса на изрична разпоредба за действието на новоприета норма върху заварените правоотношения (какъвто е настоящият случай), новата редакция ще важи и за тях. Правната логика е тъкмо обратната на изразената във въпросното становище. А именно: при липса на изрично правило, което да предвижда продължаване на действието на отменения закон, новият обхваща заварените правоотношения, вкл. и незавършеното строителство към момента на влизане му в сила.
Целта на настоящото не е да обоснове дали и докога е валидно разрешението за строеж (въпрос, по който са дадени неколкократно становища от водещите специалисти в материята на административното и благоустройственото право, от компетентни административни органи, както и от състава на АССГ, постановил решение №5229/2019 г.).
Тук само аргументираме неоснователността на тезата, че „Народното събрание е признало че „Златен Век“ е незаконен.“
И да се противопоставим на опитите обществеността да бъде заблудена с изводи, приписвани на едно писмо на Председателя на Комисия на Народното събрание, което първо не съдържа такива изводи. И второ – не е компетентен да дава задължително тълкуване – нито общо, нито по конкретен случай.
адв. Владимир Пенков, Председател и Старши съдружник на Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“,
проф. Иван Русчев, д-р на юрид. науки, ЮФ, СУ „Св. Кл. Охридски“