Спорно решение на ВАС за допустимостта на исковата защита по чл.128, ал.2 АПК по случая „Златен век“

На 14 юли състав на Върховния административен съд (ВАС) се произнесе по допустимостта на исковата защита по чл.128, ал.2 АПК (решението виж тук). Разпоредбата предвижда, че „всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита“. Решението е по казуса на „Артекс Златен век“ – най-общо дружеството предяви иск, с който да се установи, че има законно право на строеж, а разрешението за него е валидно до 5 септември 2030 г. или поне до 18 декември 2024 г. ВАС обаче въобще не разглежда кога изтича срокът на строеж на „Артекс“. Според първоинстанционния административен съд (решението виж тук) и според няколко водещи правни специалисти, които са дали писмени становища (становището на проф. Хрусанов и проф Костов виж тук, а на проф. Герджиков – тук), той изтича най-рано през 2024 г. За разлика от Административен съд София-град, ВАС прие, че исковата защита е недопустима, защото „Артекс“ имал друг способ за правна защита. Според състава на ВАС, тъй като течало производство пред ДНСК, „Артекс“ можел да се защитава в това административно производство. Според специалисти по административно право и процес тази теза е много спорна, защото в административното производство страната може само да излага аргументи пред водещия производството орган, а той – в случая началникът на ДНСК, еднолично решава случая. Неотдавна неправилно беше отменена разпоредба на АПК, че неучастието на страна в производството по вина на административния орган винаги е съществено процесуално нарушение. По аргумент на противното – неучастието на страната в производството по вина на административния орган вече не се счита за съществено процесуално нарушение. По аргумент на по-силното основание още по-несъществено процесуално нарушение ще е, когато административният орган въобще не разгледа становището на страната. Каква е тази защита, която няма никакво значение при издаването на административния акт? Ами никаква – и това е правно отразено чрез промяна на АПК. Нещо повече – ДНСК може да приеме всякакви срокове за разрешението на строеж – примерно, че то е изтекло преди 10 години или ще изтече след примерно 20 години. Бъдещата евентуална защита на „Артекс“ пред съда, ако въобще се издаде административен акт, ще бъде да обжалва акта на ДНСК и да иска да бъде отменен. В диспозитива съдът би могъл да постанови отмяната на акта, ако приеме, че е недействителен. В мотивите може да изложи аргументи за незаконосъобразност на приетия от ДНСК срок. Но съдът не е длъжен да обосновава какъв точно е срокът на разрешението за строеж. Може и да го направи и е вероятно да го направи, но не е длъжен, защото предметът на разглеждане е дали е законосъобразен актът, а не какъв е срокът. Достатъчна е обосновката, че срокът не е този, който е приела ДНСК или че срокът просто не е изтекъл, но без да се определя кога точно изтича. Това е резултат съвсем различен от този по исковата защита, където се иска да се установи точно кога изтича срокът. Ето защо при обжалване на акта въобще не е сигурно, че ще се получи защитата, която ще бъде получена при исковото производство. Дори да се допусне невярното – че при обжалването на акта на ДНСК ще се получи със сигурност търсената защита по исков път, въобще не е сигурно, че ще се стигне до издаването на административен акт. Производството е започнало от административен орган – в случая ДНСК. Поради това няма как да настъпи мълчалив отказ при изтичане на инструктивните срокове за произнасяне – просто защото нищо не се отказва. Поради тази причина въобще може да не се стигне до издаване на акт. Според решението на ВАС докато трае административното производство, иск по чл.128, ал.2 АПК не може да се предяви. И това може да продължи неограничено време и гражданинът или организацията да не могат да се защитят. Но не това е целта на закона. Освен това искът по чл.128, ал.2 АПК може да се предяви срещу няколко държавни органа или организации, за които административното право или правоотношение (в случая срокът на разрешението за строеж, т.е. правото да се строи) има значение. Исковият процес създава интерес и чрез много по-широкообхватната възможност за защита. Производството пред административния орган може да има по-тесен обхват, което изключва да се привлекат всички заинтересовани от предмета на исковото дело. В случая ДНСК има за цел спиране на строежа, което означава, че примерно главният архитект не е заинтересована страна. Докато в едно исково производство и той може да бъде привлечен за участие в производството. Защото и за главния архитект на Столична община е от съществено значение какъв е срокът на разрешението за строеж. Дори само поради тази причина исковата защита би била допустима. Решението на ВАС създава опасност до голяма степен чл.128, ал.2 АПК да се лиши от смисъл. Като няма административно производство – възниква въпросът какъв е правният интерес да се води такъв иск. Изявления в частни разговори ли? Или ако някой служител към органа каже нещо в медиите? Като има административно производство пред административен орган, ВАС приема, че няма интерес от иск. Тогава кога има интерес от иск по чл.128, ал.2 АПК? Сигурно ще се намерят няколко екзотични случая, но не това е целта на исковата защита. В мотивите на решението на ВАС има и едно изречение, което така, както е формулирано, приема, че срокът на разрешението за строеж не е изтекъл. Не изключвам съставът да е имал предвид друго, чрез едно много сложно изречение, но в крайна сметка важно е написаното решение, което е ясно: „ В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че за ищеца „Артекс Златен век“ ООД е налице правен интерес от установяване на съществуването на правото да извършва строително-монтажни работи, произтичащи от разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, което не е загубило правното си действие, както и правилно приема първоинстанционният съд.“ Маркираното почернено подчинено изречение се отнася за разрешението за строеж, защото „което“ е среден род, какъвто среден род е и „разрешението за строеж“. Изразът „както и правилно приема първоинстанционният съд“  граматически се отнася за предходното изречение. Така че ВАС приема, че първоинстанционният съд правилно е установил, че разрешението на строеж на „Артекс“ не е загубило правното си действие. Само да отбележа, че „Артекс“ в исковата си молба търси установяване на правоотношение, по което има точен срок за действие на правото на строеж, а не само действащо към момента на административното производство право за строеж. Последното би имало значение само в административното производство пред ДНСК. Дали и къде трябва да се строят небостъргачи в София би следвало да се решава на законово и нормативно ниво. Дали това е решено правилно е съвсем друг въпрос. По него имаш много години, през които се бездействаше. Но когато нещо е разрешено, би следвало да се зачита даденото право и да се осигури ред за ефективната му защита, защото правовата държава е най-важното качество на всяка цивилизована страна. А и никой не инвестира в неправова държава.