Арх. Весела Мирянова: В България липсват идеи и смелост. А трябват нови неща – тази мисъл ме движи напред
В Турция са строили по престъпен и безотговорен начин. В нашите сгради е по-безопасно да си вътре по време на земетресение, отколкото навън, казва изпълнителният директор на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ
Арх. Весела Мирянова е родена e в София. Завършва строителен техникум „Христо Ботев“ – специалност „Строителство и архитектура“ със златен медал за отличен успех. През 1990 г. завършва висшето си образование във ВИАС – специалност „Архитектура“, специалност „Жилищни сгради и комплекси“ отново с най-висок успех. Владее перфектно три езика. Арх. Весела Мирянова е изпълнителен директор и мажоритарен собственик на строително-инвестиционната компания АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД – строително-инвестиционна компания с 21-годишна история в проектирането, инвестирането и строителството на жилищни сгради и комплекси, както и председател на Съвета на директорите. С магистърска степен по бизнес администрация към „ИНТЕГРА“ – Канада, сертификати по финанси, финансови инструменти и системи за финансиране на бизнес с недвижими имоти, маркетинг и управление на процеса, бизнес етика и социална ангажираност на организацията, организация на структурите на управление на акционерни дружества. Има две деца – син и дъщеря, които следват пътя на родителите си.
– Арх. Мирянова, земетресението в Турция с над 30 000 жертви, което потресе България и света, извади на преден план един много важен въпрос – за отговорността на строителите – сринаха се нови сгради, при които не са спазени строителните изисквания. Вашата компания АРТЕКС строи жилищни сгради вече над 20 години – как се отнасяте към този въпрос? Строителството в България сигурно ли е, спазват ли се законите?
– Ставащото в Турция и Сирия не може да се гледа, без да се изпита стискаща гърлото мъка. Разбирам и огромния гняв, насочен към тези, които са строили по престъпно безотговорен начин само защото са можели да „пласират“ и по този начин некомпетентността и пренебрежението си към човешкия живот.
Познавам в дълбочина работата на нашата компания от първата ѝ копка и мога да говоря без колебание за нашата работа, а не за строителството у нас изобщо. Това не е в полето на моята експертиза и отговорност.
АРТЕКС никога не забравя, че София е в сеизмична зона. Неслучайно казваме, че ако качеството го няма в основите, нито може да се добави после, нито да се компенсира с друго. Нашите сгради имат обща фундаментна плоча и заради нея сградата стъпва като върху скала. Хидроизолационната вана опазва основите и ако се появят подпочвени води. Всички конструкции са осигурени срещу земетресение от IX степен по скалата „Медведев – Шпонхойер – Карник“. Тъй като се насочва към строителство на високи жилищни сгради, компанията се ангажира с допълнителни мерки, разсейващи съмненията в сигурността им при трус. За ЗЛАТЕН ВЕК например ние ангажирахме като консултант Рене Лагос от Чили. Неговата компания е реализирала много сгради, вече издържали проверката на силни трусове. Високата сграда ще отговаря не само на еврокодовете за земетръсна устойчивост, но и на най-строгите калифорнийски норми по този показател.
Винаги сме строили така, че за обитателите да бъде по-безопасно да бъдат вътре в сградата, а не извън нея по време на земетресение. Сградите на АРТЕКС са стабилни, здрави и сигурни във всяка своя точка. Не можем да си представим да строим по друг начин.
– Вероятно имате мисия, която осъществявате чрез построените от вас сгради. Какво точно искате да постигнете чрез тях?
– Още от времето на хан Омуртаг (наричан Строителя) се поставя въпросът за строителството и сградния фонд като част от културата, историята и цивилизацията. Така е и до днес – те са неразривно свързани.
Представям си всяка сграда като мост към времето, в която е замислена и построена, или даже като частица от това време тук. Много ми харесва съжителството на всякакви времена в един град. То му дава толкова дълбочина и същевременно разнообразие, пъстрота. Ако се обяви една епоха, една естетика за най-стойностна, за най-голямото постижение и се опита да вкара в тази рамка всичко ново, градът става някакъв архитектурен резерват, застива. Очарова, но за един туристически уикенд. Градът по произход, по традиция, по същност събира най-различни хора и им предлага динамичен живот. Архитектурата трябва да отразява точно това, естетиката на градското пространство.
Не ви ли прави впечатление, че в София плочите, напомнящи, че тук е живяла еди-коя си заслужила личност, някак се губят, не се забелязват. А в Лондон например можеш да вървиш и да четеш история: това е домът на Артър Конан Дойл, тук са композирали и живели „Би Джийс“ – написано на красиви табели с единна естетика. Начинът, по който ще се говори за нашето общество в бъдещето, зависи именно от това какво ще оставим след себе си.
Можем и трябва да прилагаме най-екологичните решения от наличните във всяка, абсолютно всяка сфера на живота и да търсим нови. Да насърчаваме и подпомагаме търсенето на нови източници на енергия. Да не гледаме на всяко „био“ и „еко“ като на приумица или като на нещо, което спокойно може да изчака. Да не сме лениви, да не сме инертни в комфорта си. Иначе нашите праправнуци ще ни наричат себични консуматори и ще ни обвиняват в кражба на тяхното бъдеще.
– Какво най-много ви пречи да осъществявате тази мисия?
– Сред основните дефицити на страната ни са липсите на идеи и на смелост. Много повече се говори за ремонти, поправки, позакърпване на нещо и много по-малко – за принципно нови неща. От желание да се харесаме на всички, да не разклащаме лодката, да не размътим водата стигаме все до „още от същото“. Проблемът се задълбочава с това, че на правещите „още от същото“ най-често им липсва и амбиция за най-високо качество. Това го усещаме с всяка стъпка по разбита плочка и с всяко подскачане на колата по пътя.
Затова в АРТЕКС се стремим всяка следваща сграда да съчетава най-високото възможно качество с нещо от най-новото, най-иновативното и най-перспективното, което има в света на архитектурата и строителството. Предпочитаме да се борим за новото, дръзкото, отколкото да се примирим с участта на догонващи света.
Към днешна дата новите предизвикателства, които строително-инвестиционната компания АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД среща, идват от нестабилния политически климат в страната, в който напълно законосъобразно строителство може да бъде възпрепятствано от политически интереси и с манипулиране на общественото мнение.
От друга страна, ето някои от предизвикателствата, които ни стимулират в дейността ни.
Намиране на баланс между повишаващите се цени на суровините и материалите и крайната цена на жилището за клиента. Популяризиране на нови технологични решения за комфорта и енергоефективността на дома, които ние внедряваме, като тяхната експлоатация е по избор на клиента. Пример за това е рекуператорната система за пречистване на въздуха с едновременна температурна регулация на помещенията. Разнообразяване на гамата продукти, така че да се намери отличен отговор на най-разнообразните потребности на клиентите. Намиране на още решения как да се направи достъпно изключителното качество на АРТЕКС и за клиенти, които са мислели, че не могат да си го позволят.
Имплементирането на 100% „зеления“ и „устойчив“ дизайн в строителството у нас все още е утопия. Дори да може да се формулира какво е стопроцентово зеленото и устойчивото, едва ли има компания в света, която да се похвали с достигането до този стандарт.
Стопроцентов обаче е нашият ангажимент да направим всичко възможно тук и сега да строим възможно най-екологично: с грижа за здравето и удобствата на клиентите и с мисъл за бъдещето на планетата. Строително-монтажните работи са максимално щадящи средата, а нашите сгради са енергоефективни, със специална грижа за микроклимата, гарантиран от нетоксични материали. Стремим се да съхраним и по възможност – увеличим растителността с помощта на зелени фасади, зелени покриви, градинки и екопаркове по специален проект.“
– Как, според Вас, изглежда идеалният дом?
– Чувала съм един английски израз: „Къщата има добри кости“. Тоест тя е построена отлично: здрава, сигурна, добре ослънчена. Когато дизайнерът или самият собственик тръгне от тази база, преобразяването, даже прекрояването на интериора може да откликне на всякакви потребности: на вкуса, на житейските промени. Действително пандемията наложи преосмисляне на дома. Вместо откритото, споделено пространство, така характерно за последните десетилетия, сега в дома се търсят повече уединени кътчета, където например може да се работи, учи или дори играе онлайн. Освен това в АРТЕКС винаги сме мислили за динамиката в обитаването на един дом през десетилетията: появата на децата, отглеждането им, после напускането на гнездото… Знаете, всичко се случва. Затова в много от функционалните схеми на нашите жилища има възможност за сепариране или отваряне на пространствата. Да не забравяме за нови технологични решения (звукоизолиращите и акустични панели, да кажем), които не само повишават комфорта, но осигуряват и нови функции на домашното пространство. Връщам се към началото на отговора: най-важното е домът да има оптимални параметри на ослънчаване, топло- и шумоизолация, да няма начупени обеми. Да намалява сметките от енергийни разходи и да насърчава екоотговорно потребление. С две думи, да е отлично построен. Така той може да се адаптира към всичко, което ни поднесе животът или собствените ни желания.
– Как виждате градовете в бъдеще – по-зелени или по-натъпкани?
– С много растителност по вертикала: зелени фасади, зелени площи на терасите и градини на покривите. Заради намерените алтернативни източници на енергия – чист въздух и небе, по което се вижда всяка звездичка. Без контейнери за боклук, който навсякъде ще се събира дискретно, без електрически стълбове и кабели. Много се надявам обаче да няма никакви въздушни таксита. Представям си градовете в неподозирано сега разнообразие на обеми, пропорции и височини. Едно от нещата, които не ми допадат днес, са „плоските“ зони или цели градове. Те могат да бъдат четири- пет етажни или пък небостъргачи, но с някаква консолидирана височина, която изглежда като покрив на града. Вълнуваща е играта на височини, на материали, на „физиономии“ на сградите.“
– Каква е Вашата лична отговорност за продукцията на „Артекс“?
– Моята отговорност е точно толкова голяма, колкото на всеки работещ в компанията. Този, който строи сгради, е преценяван по всичко: по архитектурния замисъл, по изпълнението, по фасадата, по паркинга, по градинките, стълбищните площадки… До петлето на покрива, както се казва. Всеки има принос, всеки носи отговорност. За мен е чест и вдъхновяваща ежедневна задача да бъда изпълнителен директор на АРТЕКС, но зад компанията има много сърца и много ръце. АРТЕКС е на своето място заради качеството, което ние всички от екипа искаме и осъществяваме.“
– Вие сте успяла жена, но браншът ви е все още „мъжки“. Как се справяте?
– Засега не всички мъже искат да признаят в наше лице достойни противници. Аз съм страшно огорчена, когато за кой ли път се казва например в някое тв състезание: „би се мъжки“, „постъпи мъжки“ и под „мъжки“ трябва винаги да се разбира „достойно“, „упорито“, „благородно“. Тогава какво е „женски“? Силният човек – мъж или жена – е усмихната, енергична личност, която прави нещо смислено. Силата за мен не се свързва нито с мускулите, нито с ума, нито дори с въображението. За мен тя е способността да доведеш докрай един добър замисъл. Жените винаги са преценявани по-строго, дори безмилостно в сравнение с мъжете.
Погледнете – дори онлайн. Към преценката на професионалните качества на изявила се с каквото и да е жена непременно има и преценка на външността. Не мога да си спомня кога за последен път съм чела коментар за костюма на този или онзи делови мъж или човек на изкуството, но нищо не е забранено за обсъждане при жените и дрехите са само началото. Особено неприятно е да се види колко жени осъждат други жени. Така че спънките пред жените лидери ще изчезват успоредно с изчезването на спънките пред жените въобще. Новозеландската министър-председателка Джасинда Ардърн премина през бременност, раждане, ковид пандемията, икономическа криза в света, управлявайки блестящо. Но след седем години и тя каза: „Нямам нищо повече в резервоара“ и се отказа от поста за всеобщо съжаление. Ако беше мъж, щяха да ѝ бъдат спестени доста от ненужните „преценки“.
– Трябва ли лидерът да бъде визионер?
– Ако лидерът не е визионер, тогава той ще предлага само повторение на познатото и успехът му може да бъде единствено финансов, а ако е политик – да се задържи на власт без никаква полза за обществото. Поне на мен ми се струва, че не ни достига визионерство. Сякаш е по-лесно, по-безопасно е да поведеш хората да обикалят в кръг с обещанието, че нищо плашещо ново няма да се случи, отколкото да ги вдъхновиш за дълъг път, за целия размах на въображението и таланта им.
– Подвежда ли ви понякога егото – имате много успехи, това влияе ли на преценката ви за подчинените, които не са особено блестящи?
– Нищо не може да бъде по-важно от успеха на работата. Затова не бих рискувала например да пропусна по-добрия подход, най-оригиналната идея само защото не съм ги предложила аз. Егото не е по-важно и от принципите ми. Не мога да си позволя да ги жертвам в името на суетата и себелюбието.
– Остава ли ви свободно време?
– Наслаждавам се на всяка минута вечер, в която мога да запаля ароматна свещ, да приготвя и изпия чаша чай, да прочета любимо стихотворение, да погледам пламъчето. Иначе обичам дните на море, планина, пътуванията до исторически или просто красиви места. Не съм открила обаче хоби, което да ме вълнува и да ме зарежда толкова, колкото работата.
– Как си представяте един съвременен замък?
– С участието на суровини като вълна, коноп, глина. Не е фантазия. Това вече се прави по света. Този замък ще бъде с лека и устойчива конструкция, с невидими умни технологии. Сред зеленина и близо до река, езеро, а защо не – до морето. Мисля, че днес само на децата трябва да се полага замък, затова ще е техен: за зелени, бели и сини училища, за игра.
Публикация: 24 часа