София ще има музей, посветен на православната вяра
- Единствен у нас ще показва архитектурното храмово изкуство от Първото българско царство до днес
- Ще носи името на покръстителя на българите св. цар Борис-Михаил и ще бъде в строящата се сграда “Златен век”
Нов музей ще има в София – единственият у нас, посветен на българската християнска култура и история. Ще се помещава в сградата “Златен век” в сърцето на столицата.
Музеят ще носи името на покръстителя и духовен водач на българите св. цар Борис-Михаил. В близост до музейните площи ще бъде изграден и православен храм. Музеят и храмът ще бъдат разположени на покривния етаж на “Златен век”, който се строи в столичния квартал “Лозенец”.
Това е израз на нашата вяра към нашия Господ и Спасител. Нито един бар, нито един ресторант не е по-важен от храма. Музеят ще разполага със зала за архитектурни макети на емблематични български храмове и манастири от Първото българско царство и до днес, възстановки на най-старите храмови камбани в Европа, намерени в Мелник, автентични старинни кръстове, копие на печата на св. цар Борис, археология, старинни евангелия, копия на ръкописи на глаголица, восъчни фигури, картинна галерия, кинозала, параклис “Св. цар Борис” и голяма зала за културни събития, обясни идеята нейният вдъхновител.
От северната фасада на сградата през двойно извита стъклена козирка посетителите ще преминават през широк коридор с рампа до входа на културния център и храм, уточняват от АРТЕКС.
От строителната компания са убедени, че със своя музей на българската духовност и култура, с белезите на най-доброто от родната традиция сградата ще остане като символ на златния век на съвременната българска архитектура.
Доказателство за това е и иновативяният архитектурен ансамбъл от стройно и ниско тяло, обединени чрез широки коридори, зелени пространства, подземни улици и сходен дизайн, формиращи общ комплекс.
Арх. Мирянов лично е водил процеса по избор на най-добра функционалност, визия и роля на сградата.
“Златен век” е наш емблематичен проект. “Артекс Инженеринг” е компания, която инвестира не само в частния бизнес и икономиката на България, но и създава нови стандарти за качество, с които изгражда бъдещия облик на София. Златният век е разцвет на българската култура, архитектура, духовност, книжовност и писменост – период, който най-категорично разказва за огромната благотворна промяна, която християнизацията въздава, припомня Мирянов. Убеден е, че проектът е ценна придобивка за града, чийто символ е Божията премъдрост – света София.
С този музей бихме искали да бъде възвеличено името на свети цар Борис-Михаил, Покръстителя. С Божията помощ може би той ще бъде открит до 2 години, уточнява арх. Мирянов.
Архитектът припомня, че тази година честваме 1160 години от покръстването на българския народ. И ние трябва да сме много благодарни за това, че чрез него получаваме православната ни вяра и много образци на нашата християнска култура са свързани с тази епоха на Първото българско царство”, отбеляза Мирянов.
Експонатите
Концепцията на музея съчетава съвременен подход, базиран на историческите факти, използвайки макетното изкуство. Арх. Мирянов посочи, че ще има макети на известни емблеми на архитектурното храмово изкуство в България от Първото българско царство до днес в мащаб 1:35, 1:20, дори 1:10.
За макетите в музея арх. Мирянов и екипът му се обърнали към Съни Сънински, който има опит в подготовката на такива в парк в Правец.
Те са изградени за външни условия, а в музея може да си позволим много по-голям детайл заради материалите, които ще използваме за вътрешни пространства, обясни Мирянов. Характерното за музея е, че в него ще има и параклис, който вероятно също ще носи името “Цар Борис-Михаил”.
Четете още
Вяра, преплетена с изкуство
Ще има и кинозала, в която по-интерактивно ще бъдат представяни всички събития около покръстването на българския народ и филми, свързани с православната вяра.
Образователни филми, които имат за цел да доказват апологитически, че това е истинската вяра. Ще разказват за достойни и много значими събития, свързани с православието у нас, разказва арх. Мирянов. И добавя: Характерното, което аз лично не съм виждал да е правено някъде, е да се представи словото Божие чрез избрани характерни, тематични и запомнящи се цитати от Светото писание в скулптура, барелеф, художествено изкуство. Те могат да бъдат от метал, от дърво, изписани на живописни картини с масло или с акварел. Но чрез такива средства на изкуството ние ще изграждаме мост с посетителя и той по-лесно ще възприема посланието и ще го запомня – да го снима и да го гледа, да може тези спасителни слова да достигнат до сърцето на човека.
Музеят ще разполага и със зала за събития – за представяне на книги, православни концерти и мероприятия с духовна насоченост. В тази зала, разбира се, могат да се прожектират и филми – тя ще бъде пригодена и за кино, а около нея има други помещения за обучение на деца, уточнява Мирянов.
Академия за деца
Една от целите на младия архитект е създаването на академия за вероучение, за изучаване на езици, художествено изкуство, музикални инструменти и развиване на всякакви таланти. Целта на екипа е в академията да се провежда и курс, в който чрез научни и емпирични модели да се говори за създаването на Вселената и произхода на човешкия живот.
Все още търсим партньори, с които да я изградим, най-вероятно ще се посъветваме и с Негово Светейшество патриарх Даниил. Има много богослови. Има и прекрасни учители по езици, с които също бихме работили, казва още арх. Пламен П. Мирянов.
Светата църква има нужда от такива културни отпечатъци под формата на музеи и зали за православни събития. Мисля, че от Софийската митрополия са запознати с този проект, така че ние имаме тяхната подкрепа, но тепърва в детайли ще представяме проекта. Аз работя с консултанти от Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, добави той.
Знак за паметта
Искаме в “Златен век” да имаме този знак за паметта, този израз на преклонение и благоговение, съзерцание към Бога и назад към нашето минало и към тези титани на духа, завещали ни православната вяра. И разбира се, ние не можем да се отделим от учението на православната църква и от стилистиката, която по принцип е приета за удачна в интериорното пространство на храма. Затова иконографията, олтарът, посоката на олтара – това са неща, които не можем да променяме или да изразяваме в тях наши възгледи. Те са даденост, категоричен е арх. Мирянов.
Втори параклис
Освен на нивото на музея ще има и втори параклис на върха на сградата. Той може би ще бъде на името на всички български светии или на Светата Троица. Идеята е името на триединния Бог да е в самия екстериор, като фасадната обвивка ще бъде отново с характерна за православието форма, като облицовките могат да бъдат по-модерни, например с бял камък и по-овални форми. Но пак ще има купол и характерни за един параклис или малка базилика форми, уточнява архитектът.
Самият той учи “Богословие” в Софийския университет. Всеки, който е запознат добре с православната вяра, може в своето поле на действие, в своя кръг да благовести. Най-нужното в момента е да се благовести в училищата и да има повече учители по вероучение, убеден е Мирянов.
Самият той иска да създаде добра програма по вероучение, която е независима, и след съгласуването ѝ с Негово Светейшество патриарх Даниил или други представители на митрополията да представя пред деца в училища.
Бих искал да се боря за това децата в училищата да имат възможност да видят двете гледни точки – на еволюционната теория на Дарвин, но и на православния креационизъм, т.е. на това, че един творец, разумен, всемогъщ, вечен и преблаг, премъдър, който е сътворител и това е най-логичното обяснение. Толкова е сложен светът, който ни заобикаля, толкова са прецизно настроени всички връзки и взаимовръзки между отделните структури, организми и явления, че ние не можем просто да кажем, че всичко е хаотично, споделя вярата си арх. Мирянов. Категоричен е, че човек може да еволюира чрез православната вяра в своя морал: Когато ние даваме тези знания на децата на България, инвестираме и в бъдещето на нашата страна.
Филм
В момента се работи и по филм, който представя деца, които говорят за вярата и посещават емблематични точки. Например, ако е денят на гибелта на Васил Левски – ще се отиде в Карлово или на паметника му в София; ако е 3 март – на Шипка, на Благовещение – около някой храм, обяснява арх. Мирянов.
И учители, може и актьори ще говорят на децата и за нашата история, и за нашата вяра, но ще усещаме от посланието на този филм, че народът във всичките възрасти, даже различни професии е запознат и потопен в това. Той го съпреживява и истински живее по този начин. А това не е някаква номинална вяра, която ние живеем само по времето на Рождество и Възкресение, обобщава Пламен Мирянов.