Пламен Мирянов: По-интересно е да сбъднеш мечтата си у нас

Младият архитект засне документалното видео за глаголицата „Свещената азбука“, което може да се види в интернет.

Нов документален филм за глаголицата „Свещената азбука“ стана хит в интернет през последните дни. 27-годишният архитект Пламен Мирянов е заснел 5-минутното видео в изоставената църква „Свети Свети Кирил и Методий“ в село Мали Извор край Гложенския манастир и в пещерата „Проходна“ в Стара Планина, известна като „Очите на Бога“.
В ролята на Константин Кирил Философ е Виктор Маринов, а Александър Алексиев е разказвачът зад кадър. Впечатляващата музика е на българската етно-ембиънт група „Исихия“, която умело съчетава фолклорни мотиви и църковни песнопения, изпълнени на тамбура, гайда, тарамбука, тимпани, тъпан, дайре, кавал, синтезатори и перкусии.

Младият архитект не за първи път застава зад камерата. Той засне как опънаха най-голямото българско знаме на събор в Рожен, след това продължи инициативата, като го разпъна на поляните около Седемте рилски езера. През юни Мирянов заедно с ентусиасти полетя с балон над Белоградчишките скали и засне преживяното в клип.

– Господин Мирянов, кои хора искате да гледат вашия филм?

– Всеки би имал полза от филма, но бих се радвал да го видят младите, учениците – тези, които оценяват богатството на словото. Българският народ е благословен с писменност, която е създадена от големи духовни учители и не мога да си обясня как толкова много сънародници използват всеки ден тези букви, дадени ни свише, но не оценяват богатството на нашия език.

– В момента търсите спонсори за разширяването на 5-минутния клип…

– Да, фимът си заслужава да бъде поне късометражен – до 25 минути. Житията на Светите братя, на техните ученици, на Свети цар Борис I са изключително въздействащи и заслужават да бъдат филмирани по най-отговорния начин. Надявам се, че 5-минутното видео ще вдъхнови още хора да се включат в проекта.

– Лесно ли се прави филм от ентусиасти?

– Иска се желание и воля да реализираш мечта и да го направиш със сърце
Като за всяка добре направена продукция, са необходими и средства. Благодарен съм на „Артекс инженеринг“ АД, че ме подкрепиха. Винаги съм мечтал да направя някои кадри в България, които да представят красотата, културата и духа ни пред света по един нов и достоен начин. Има и други наистина стойностни неща, с които да се гордеем, освен спортистите ни.

– Вие сте архитект, откъде тази страст по киното?

– Моят дядо е мечтаел да е режисьор, но е станал архитект. Явно е предал и на мен тази страст. Архитектът и режисьорът си приличат, тъй като и двамата създадват нов свят. Архитектът режисира съдбите на много хора, проектирайки жилище. Неговото творение е добро, когато семействата са изпълнени с хармония, веселие и спокойствие в новите домове.

– Защо избрахте точно глаголицата за филма си, все пак днес никой не пише на нея?

– Идеята дойде, когато вложих посланието на глаголицата и кирилица върху каменната фасада на сграда „Летера“, която проектирах в София в квартал Изток срещу 119-то училище. Тя ме накара да се задълбоча в проучването си на глаголицата и ме вдъхнови да заснемем видеото.
Близостта на училището ми даде идеята за цялостната концепция на сградата. Тя трябваше има послание, да носи сила чрез вградените глаголически символи, да образова и издига духа на всеки, който я погледне. Исках да разкажа за силата, символиката и смисъла на древната първа българска азбука, която носи вселенска символика в себе си. Това наследство е ценно и е добре да бъде използвано в изкуството, а и никой досега не е правил подобен филм. Ключовият момент в историята ни заслужава да бъде пресъздаден и заснет, а след това предоставен на всички хора, за да помнят.

– Символите в глаголицата символизират светия кръст, вярата и съединението. Какво може да ни обедини днес като нация?

– Като нация може да ни обедини само истинската вяра. Вярата да дадем своя малък или голям принос за развитието на нашата родина. Българинът има изключителни качества и винаги блести с тях навсякъде по света, но трябва да съхраним този потенциал в страната, където имаме най-голяма нужда от него, а не той да бъде отстъпен на другите вече достатъчно развити и устроили се държави.

Всеки от нас има своята роля, всеки е ключов елемент на промяната, която бленуваме. Но всички трябва да го осъзнаем и целеносочено да работим с идеята следващите поколения да се радват, че са се родили точно тук. Не бива да отхвърляме с лека ръка значимостта на своите действия, а напротив – да знаем, че всеки от нас всъщност е България. Тя е страна на неограничените възможности, колкото и недооценено да е това. Тук е много по-интересно да започнем нещо свое, да сбъднеш свой мечтан проект или да дадеш приноса си за някоя компания, защото има безкрайно много неоткрити хоризонти пред нас.

– Мислите ли, че гордостта от миналото ни е достатъчна, за да заживеем по-добре?

– Не желая да подтиквам хората да живеят в миналото. Разглеждам го като здравата основа, на която да стъпим като народ. Като това, което ни обединява, свързва ни и ни прави силни. Подобно на сграда – то е фундаментната плоча, върху която можем стабилно да градим своето настояще и бъдеще. Нека то ни учи и напътства, но и нека ни кара винаги да се стремим към повече
България не трябва да остава в историята като държава, чието величие е отдавно отминало, а като държава, която гордо стои редом с всички проспериращи европейски страни.

– Вие сте млад човек с възможности, не сте ли се замисляли да емигрирате?

– Не искам да заминавам. Силата е в това да останеш и да промениш с каквото можеш ситуацията, да допринесеш за благото на държавата, на икономиката, да служиш за пример на младите хора, които все още се колебаят дали тяхното място е тук. Няма смисъл да чакаш безкрайно някой друг да дойде и да го оправи. Наша отговорност и мисия е да задвижваме хода на промяната.