На нас не ни се дава кога да живеем

Всеки ден превръщам една мечта в план. После идва следващата. Изслушвам внимателно какъв дом жадува клиентът, пристъпил прага на офиса ни, и планирам как да стане реалност. Обмислям как с ключа от АРТЕКС един човек, едно семейство да живее на върха на своите желания. Нищо не дава такова чувство за сигурност, както желаният дом, така че придобиването му не е личен проблем, а въпрос с обществена значимост.

Връщайки се към въпроса Ви, вярвам, че над нашия личен избор какво да правим, как да използваме отреденото ни време, е задължението да участваме в устрема на цялото ни общество напред, към нещо добро. Това чувство за дълг се превръща във вдъхновение, когато човекът открие в какво е силен. Тогава успехът му като личност, като професионалист е успех за всички.

Имам отговорността и радостта да бъда част от АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ – компанията, която винаги се е стремяла да работи на висота и да дава стимулиращ пример – както в областта на архитектурата и строителството, така и с организацията и подкрепата на общественополезни инициативи. Достатъчно е да се види дейността на „Нашият дом е България“! Целта на фондацията ни е припомняне на корените ни като народ, въздигане на националното самочувствие и чувството за обществена отговорност, укрепване на православната ни вяра! Затова се надявам, че ние от АРТЕКС и като специалисти в една сфера, и като граждани използваме времето си пълноценно.

Как измервате времето като предприемач и като човек? За какво имате време и за какво то никога не стига?

Архитектът и строителят сякаш материализират времето ни, оставят видима следа за него. Така че, да, бих могла да измеря времето от 1993 г., когато създадохме АРТЕКС, със сграда след сграда, всяка от които е обновила и облагородила своето място, и с хилядите домове.

Измервам времето си като човек с обичта, която съм дала, да, точно така – с годините на обич – дарявана и получавана! Видимият израз са близките на моето сърце хора, които са израснали като личности пред очите ми! И тази моя безусловна любов ги е направила по-добри, по-даващи, по-истински! Направила ги е и сега прави и малките (внуците ми) лидери! Лидери на своето време!

За какво не ми стига времето? Знаете ли, иска ми се да не се крием зад „Нямам време“, когато по-често мислим „Нямам желание“ или „Не намирам това за достатъчно важно“. Затова предпочитам да мисля, че за съществените неща времето ми стига… За любовта и грижата, която раздавам…

Много или малко са пет години? Какво се случи при Вас в изминалите пет години? С какво най-много се гордеете?

За мен пет години са добър срок да провериш дали си на прав път, когато – по твое желание или под натиска на обстоятелствата – е трябвало да предприемеш нещо ново.

Съвпадение или не, именно последните пет години бяха най-тежките, но и най-красивите години от живота ми, защото трансформирах известни разочарования в личния си живот в енергия за победи в професионалния! Успях да изведа компанията от тежка криза, защото и не се поблазних от ролята да се чувствам като жертва. Винаги съм смятала, че оплакванията и самосъжалението са единствено загуба на време.

В крайна сметка трудностите не са страдание, а изпитание. Разтърсват те, за да докажеш какъв си и какво можеш! Колко силен си! Ако не бях преминала през тях, нямаше да знам колко смелост и устойчивост притежавам. А в духовен план най-важното за мен е все по-силната ми вяра в Бог и убедеността, че стъпчица по стъпчица мога и трябва да следвам предначертания от него Божи път, свързан с Доброто и Съзиданието, през стойностите и истинността на Добродетелите!

Ако наистина хората са най-ценният капитал, успяхте ли да забогатеете с приятели, партньори, колеги? Има ли срещи, които са важни и няма да забравите?

Бих махнала „ако“ от въпроса, защото знам, че няма по-ценен капитал от хората. Никой не е богат на самотен остров…

Лично за мен общуването с екипа на АРТЕКС е обогатяване – професионално, но и духовно. Винаги съм гледала на професионализма, почтеността и добротата като на скачени съдове.

И, да, успях да забогатея! С хората, колегите ми – с екипа на АРТЕКС! Имам най-ценния екип на планетата (Вселената дори) – имам, обградих се, създадох, „забогатях“ и се гордея със своите колеги: най-честните, добри и почтени хора, които са и професионалисти. Но „професионалисти“ винаги и само: през стойностите и истинността на Добродетелите! (повтарям го отново).

Що се отнася до въпроса за незабравими срещи, някак не ми се иска да ги подреждам по важност. Учили са ме от малка, че всеки, абсолютно всеки човек може да ни бъде Учител (стига ние да не сме решили, че ученето приключва с дипломата).

Най-малките ми учители са тримата ми внуци. Без да усетят, ми преподават какво ли не. Сред последните уроци е този да се смееш пръв, като паднеш. Признавам, че най-трудни са ми уроците, свързани със спецификата на риболова… (увлечението на Кристиян – 12-годишния ми внук).

Казват, че времето е най-добрият учител. Вие какво научихте напоследък?

Първо научих да разпознавам маските на инерцията, която малко по малко убива креативността, дързостта, размаха. Инерцията може да се маскира като скромност, като тихо доволство от живота. Каквато и маска да си сложи обаче, инерцията ни повлича по течението и ние се носим по него, живеейки неосъзнато и без да реализираме потенциала си…

Второ, да осъзная, че всеки е отговорен за своето щастие и не може да разчита на никого (дори и най-близкия си човек) да бъде единственият му източник. В същото време не трябва да се нагърбва с бремето да бъде единственият отговорен за щастието на когото и да било…

И трето, което май винаги съм знаела, да, Добротата изисква Смелост! Значимите, добри дела не могат да бъдат извършени без решителност и без поемане на осъзнат риск, без увереност. Така че: научих се да бъда смела и добра! Това важи за личните отношения, за професионалния ми път, за всичко!

Какво искате да постигнете в следващите пет години? Кои са съкровените сили, които ще Ви доведат дотам, закъдето сте тръгнали?

Там, където е Бог и ни води – там е най-правилната посока, най-верният път! И най-истинската, най-достойната за постигане цел! Бог е винаги верен! Когато се отпуснем в ръката му и му дадем нашата – да я води. И така че вярвам и знам, че АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ ще стане бранд, синоним на екологично и енергоефективно строителство, на зелено присъствие в градската среда.

Знам, че АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ с всеки следващ проект ще доказва все по-убедително, че добрата съвременна архитектура и отговорното строителство работят в съюз с природата. Така се осигурява едновременно и нейното съхраняване, възобновяването ѝ и здравословната среда на човека. Неподозирани са възможностите на дървесината, вълната, глината и други естествени материали за изграждането, изолацията и довършителните работи в жилищата.

Работим и за това на енергийната ефективност да се гледа като на един от най-важните показатели за добре направена сграда и отлично функциониращо жилище.

Нашите клиенти вече очакват от нас свежа, поддържана, зелена среда на сградата, зеленина в споделените площи и плъзнала по вертикала – по фасадите, терасите, покрива. Получават ги!

И разбира се, амбицията ми е: именно АРТЕКС да демонстрира, че високите сгради, създадени на висотата на най-доброто в света, са това, от което се нуждае една съвременна, динамична и дръзка столица – нашата прекрасна София!

Вашите сгради ще са тук много години напред във времето. Чувствате ли се като строител на времето?

Колко хубаво го е казал Апостола: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме!“. В този смисъл всички ние сме строители на Времето!

Заради работата си се чувствам като една от тези, които подпомагат изграждането на мостове между времената – минало, настояще и бъдеще! АРТЕКС взема от традициите, от духа на минали епохи, влага съвременна чувствителност и предчувствие за бъдещето в своите сгради, които после пуска във времето.

Още от малка, когато са ме разхождали по софийските улици, се чувствам омагьосана от следите на толкова времена в различните сгради. Понякога ми се иска да проявяваме към собствения си град това живо, детско любопитство или пък тази любознателност, която имаме като туристи в други градове…

Ако можехте да избирате в кое време да живеете, кое време бихте избрали и защо?

О, това са приятни фантазии! Можем да си „изберем“ да бъдем свидетели на Ренесанса, участници в някое от Великите географски открития или във въстания и революции, в множество битки, а защо не и аристократи… Или пък да бъдем хора от бъдещето, които получават желани неща само със силата на мисълта като джедаите. На нас НЕ ни се дава кога да живеем, но ние, като Добри и Истински хора, можем да изберем КАК да живеем. Не е ли прекрасно, че можем да решим, да изберем да правим само добро и да живеем достойно!?