Кирилица и глаголица в небостъргача „Златен век“

Златен век - Артекс инженеринг

Вплитат кирилица и глаголица в небостъргача „Златен век“

Източник: Марица
Автор: Даниела Арнаудова

Скандалът около строежа на небостъргача „Златен век” в столичния квартал „Лозенец” разтърси държавата. Мненията и до днес остават силно поляризирани – от одобрение до искането да бъде съборен. Строителството на сградата беше спряно през март 2019 г. и оттогава строителният контрол и Регионалното министерство оповестиха редица взаимно изключващи се факти. В крайна сметка инвеститорът – строителна компания „Артекс“, заведе дела, а през май 2021 г. Върховният административен съд разреши строителството да продължи.

И докато институциите се лутат и си прехвърлят отговорността, от „Артекс“ са категорични, че сградата „Златен век“ ще я има. С писмо в тяхна подкрепа излезе и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). От там твърдят, че разнопосочните решения на българските институции по казуса са тревожен сигнал за нарушаване на бизнес климата в страната.

„Казусът „Златен век” действително е сага, която вплита в себе си административни произволи, проблеми между институциите и междуличностни борби. За нас, екипа на „Артекс”, обаче тази сграда е стремеж към достигане на по-високи измерения в архитектурата”, така младият архитект Пламен Мирянов коментира пред „Марица” спорния казус. След това разказа накратко концепцията му, която вплита културна и духовна тъкан в проекта. 

„Ние ще построим „Златен век“, защото сградата е законна и защото вярваме в силата на съзиданието.

Името е вдъхновено от „златния“ век в българската история,

времето на възпитаника на Магнаурската школа цар Симеон Велики. Днес гледаме на архитектурата като на мост между епохите и послание към онези, които са готови да създадат новата действителност. Т.е. тръгваме от този връх в политиката на цар Симеон Велики, но развиваме една нова теза и тя е, че златният век предстои – стига да имаме куража да го изберем”, твърди арх. Пламен Мирянов.

Арх. Пламен Пл. Мирянов

Сградата е развита в поредица от символи:

в основите й се виждат три стилизирани житни класа, които се извисяват от 30-метрови арки. Тези елементи от фибробетон създават по-флорални форми, базирани на символиката на растежа и благоденствието. По-наблюдателните могат да видят в трите арки още един символ, прабългарското Y – стилизиран вариант с препратка към знака на хан Кубрат. „Добре е всеки обем в архитектурата да разказва история, а не да е самоцелен „изказ” на гордостта на архитекта. Да, ние винаги можем да направим луксозна сграда, но въпросът е в нея да има вплетено послание”, казва Мирянов.

сграда Златен век

Друг иновативен момент в проекта е, че „Златен век” е дишаща сграда. Този ефект се постига чрез рекуператорна система за подаване на свеж въздух и регулиране на температурата, което ще намали чувствително енергийните разходи в бъдеще. Първите нива на сградата са за стандартните функции: жилищни площи, търговски център, кафе, спа зона с басейн, зала за танци, пилатес и йога.

Различното обаче е в планирания музей на християнската култура

Самият музей ще използва модернистични похвати за представяне на тези „знаци на паметта” с прожекции, мултимедия, малка кинозала, галерия за съвременно и древно изкуство, също иконография и зала за събития: беседи, концерти, семинари за изкуство, музика и архитектура.

„И двете ни азбуки – глаголица и кирилица, неизменно са свързани с посланието за светлина, за възход, за пътя, по който вървим днес като народ. Затова „кодираме“ буквите в декоративните решетки по фасадата, които скриват отворите за вентилация – обясни младият архитект и допълва. – Ето защо вярваме, че този проект е изцяло в полза на нашето общество. С изграждането му отправяме конкретни послания, а чрез символиката в сградата искаме да облагородим целия район „Лозенец”. Освен това планираме да отворим нови работни места. Ние, българите, имаме нужда от сгради с характер и неповторимо лице. Градският център вече не е исторически резерват със застинали в старините принципи и естетика. Той има нужда от нов темперамент и енергия.

Ето защо не вдигаме поредната Вавилонска кула

Знаем, че подобен проект би бил обречен, ако я няма духовната тъкан. Замисълът ни е в най-високата и красива част на небостъргача да построим малък храм-параклис. И този параклис да свидетелства, че нищо в този свят не може да се случи без Божието благоволение”, твърди Мирянов.

В близко бъдеще: Възкресяват богозидания Мелник и храмовете му

Днес името на младия арх. Пламен Мирянов стои зад фондация „Нашият дом е България“. Тя се превърна в национална кампания за издигане националното самочувствие и духа на българите.

Един от последните ни проекти е да възродим прекрасния пирински град Мелник, издаде в аванс пред „Марица“ арх. Мирянов. Този духовен център е с повече от 70 храмове и манастири. Ала най-големият от тях – „Свети Николай Чудотворец“, тъне в забрава от години.

„Имаме проект с екип от специалисти, сред които проф. Виолета Нешева и арх. Юлий Фърков, археолози, историци и архитекти. Всички заедно ще започнем да възстановяваме духовния Мелник, защото той е забравената столица на България – богозиданият град. В този център искаме да направим музеи, да съградим нови църкви – само по този път ще си спомним нашето величие като народ“, заключава арх. Пламен Мирянов.

Конопен бетон и изолация от вълна в бъдещо селище

„Наскоро ходих на Средногорския събор в покрайнините на манастира „Гигинци“. Там се запознах с хора от Националната асоциация на животновъдите в България и се заговорихме за вълната на овцете. Всеки сезон тя се изхвърля като отпадък на всякакви места – в дерета и реки. Освен че фермерите отнасят солени глоби, подобен подход крие риск от екологични бедствия”, разказа арх. Пламен Мирянов. Идеята му е да се намери начин тази огромна маса от вълна

да се изкупи и от нея да се произвежда изолация.

Вече има патентована технология и с нея отпадъкът се рециклира в  устойчива суровина. Идеята е доста щура и нестандартна, но младият архитект я обмисля сериозно.

Той се оказва привърженик на най-модерните тенденции в строителните технологии, базирани на биологичните материали. Интересна технология в тази посока е кръстосано ламинираната дървесина – изключително здрава и с бърз монтаж. Примерно седеметажна сграда с подобни панели е в състояние да издържи на земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер.

Конопеният бетон също е напът да преобърне природната конструкция, защото силно се вписва в тенденцията на възобновяемите ресурси. Той има отрицателен въглероден отпечатък, висока топлоизолация и 

може да се използва като тор след разрушаване на сградата.

 „Давам си сметка колко канцерогенни и токсични за човешкото здраве могат да са някои материали. Сградите ни разболяват и това се дължи примерно на стъклената вата, която е доказано канцерогенна. Затова избираме „зеленото“ – тепърва ще използваме екоиновациите в новия ни проект за селище в местността Камбаните, срещу Бизнес парк София. Знаем, че домът, къщата, огнището са свещени за българина. Човек може да си даде последните спестявания, за да има дом. Затова го проектираме така, че и самите ние да искаме да живеем в него. Работим с изключителното съзнание за грижа и човеколюбие към клиента”, казва архитектът.

Ековълна за Черноморието вместо мутробарока

Ниска височина на застройката и естествени материали – това е визията на арх. Пламен Мирянов за родното Черноморие. „Младите хора след време ще се радват повече на подобна естествена среда. Също на историческата тъкан в черноморски градове като Созопол и Несебър. Те трябва да имат статут като Лещен и Ковачевица – т.е. да бъдат резервати. Без разлика между нов и стар град, всичко да е в едно!

Иска ми се да видя отново такива центрове с възрожденска черноморска архитектура. Сигурен съм, че това е най-естествената среда до морето ни. Вместо това ни заля мутробарокът, който няма никакво отношение към човека”, съжалява младежът. Това, с което го впечатлява съседна Гърция, например са ниските постройки – на 3-4 етажа, в близост до водата. „Крайбрежието на Гърция се класира на 12-о място в света по площ – 13,676 км дължина. В сравнение с гърците нашата ивица е нещо много по-малко и бутиково, но именно това я прави толкова ценна! Нека я пазим, да строим в синтез с природата и да сме отговорни спрямо нея! Какво означава това ли? Повече естествени материали, като дърво и камък.”

 

Всяка сграда носи послание и то е в името й

Построената от „Артекс“ сграда „Летера“ (от „буква“) е едно от малкото места у нас, където може да се види първата българска азбука – глаголицата.

„Освен буквите, върху камъка гравирахме добродетели, като „любов“, „състрадание“, „добротворчество“, допълват от екипа. И вярват, че новата българска архитектура от 21. век има призванието да синтезира прагматизъм, естетика и духовност. Конкретен пример за подобен синтез е решетъчната фасадна стена, оформена от преплитане на глаголически букви с изписване на псалм 91 и посланието „Бог е любов“ в сграда „Летера“. Надеждата на проектантите от „Артекс“ е, че вплитайки Словото в сградите, минувачите да искат да научат повече за святата азбука на първоучителите Кирил и Методий.

Сградите са като хората, всеки има своята история – ето защо те трябва да имат имена, обясни за „Марица“ арх. Пламен Мирянов. Само по този начин хората няма да имат чувството, че живеят в „анонимен“ блок под неизвестен номер. Именно това лично отношение към дома влага повече стойност в жилищната сграда. А добрата архитектура помага на бита да се превърне в осмислен живот и изпраща вълнуващи послания, убедени са в екипа на „Артекс“. 

Избирайки имената на сградите, от компанията търсят символика, а понякога тя идва от самата локация. Така на улица „Слънчоглед“ в столицата се появи сграда „Ария“, което на латински означава „градина, двор“, припомни младият архитект. Благородното излъчване на камъка и чистите линии на силуета се виждат и в други техни сгради – на ул. „Латинка“ 7 и на ул. „Секвоя“.