Сграда Златен век – решение на ВАС

Върховен административен съд

(Справка по дело на ВАС…)

Във връзка с Решение 13785/18.12.2024 г. на ВАС 1. На 15.01.2025 г. бе извършена от страна на НАГ проверка на „Златен век“, което е част от процедура, инициирана от „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ ООД, по одобряване на изменения в инвестиционния проект. Такава проверка е част от правомощията на органа (Главен архитект) при одобряване на искания за изменения на проекта и не представлява каквато и да е форма на извънредно действие. Разпоредената от арх. Панайотова проверка бе извършена на 15.01.2025 г., като компетентните лица от НАГ не установиха никакви допуснати нарушения. 2. Процедурата, в рамките на които се извърши горната проверка, бе започната от „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ ООД още по времето, в което арх. Здравков бе Главен архитект на СО. От негова страна бе постановен отказ за допускане на изменението с погрешния и непочиващ на закона мотив, че изменения в конструкцията на сградата не могат да бъдат допускани след завършване на грубия й строеж. Този отказ противоречи и на трайната практика на самия Главен архитект, който в продължение на години е разрешавал такъв тип конструктивни изменения по отношение на множество други сгради. 3. Постановеният от арх. Здравков отказ бе обжалван по законовия ред пред Административен съд – София град (АССГ). Въпреки че тезата за незаконосъобразността на отказа бе безспорно доказана в съдебното производство, АССГ потвърди в своето решение отказа, допускайки флагрантно нарушение на закона, като прие, че Главният архитект преценява исканията за изменение на проекти по целесъобразност и съдът не може да се меси в преценката му. Това тенденциозно решение бе обжалвано от „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ ООД пред ВАС и бе отменено от ВАС с Решение 13785/18.12.2024 г. по адм. д. 7555/2024 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила. ВАС прие, че решението на АССГ е постановено в явно противоречие със закона и с практиката на административните съдилища по сходни случаи. С оглед на това го отмени, както и отмени отказа на арх. Здравков, и върна преписката на Главния архитект като единствен компетентен орган, който може да се произнесе по исканото изменение (ВАС няма правомощие да реши по същество въпрос от такъв характер). С решението ВАС е разпоредил на Главния архитект да довърши процедурата и да се произнесе по искането, като извърши проверка дали исканите изменения не са извършени, тъй като това е пропуснато от арх. Здравков при първоначалното разглеждане на искането. Така арх. Панайотова, за да спази дадените й от ВАС указания, бе длъжна да разпореди проверка на това обстоятелство. След извършването на тази проверка органите на НАГ установиха, че исканите изменения в проекта не са фактически изпълнени, т.е., разрешаването им от Главния архитект би съответствало на разпоредбите на закона.

София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА СОЛАКОВА
Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА
БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар Илияна Иванова и с участието
на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното
от съдията Бранимира Митушева
по административно дело № 7555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Артекс Златен век“ ООД, гр. София, подадена чрез процесуалните представители адв. Личева и адв. Вълов, срещу Решение № 10452 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2448/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № САГ24-РА51-48 от 23.02.2024 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че преценката на административния орган по чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти е по целесъобразност, както и че разпоредбите на ЗУТ следва да бъдат тълкувани стеснително. Според касатора неправилно съдът приема, без да се съобрази с чл. 154, ал. 6 от ЗУТ, че физическото зачеркване на поставените печати и подписи за одобряване на проектите от длъжностните лица, на които това изрично е делегирано, и поставянето впоследствие вместо тях на печат „не одобрявам“ с подпис на главния архитект, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. По същество се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се укаже на административния орган на основание чл. 174 от АПК определен срок, в който да издаде заповед по чл. 154 от ЗУТ, както и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Ненкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „Артекс Златен век“ ООД срещу заповед № САГ24-РА51-48 от 23.02.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 146 от ЗУТ, във вр. с чл. 145, ал. 2 и чл. 154, ал. 5, изр. второ от ЗУТ, е отказано да се одобри при условията и по реда на чл. 145 от ЗУТ инвестиционен проект и да се издаде заповед по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за допълване на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на София по заявление вх. № САГ16-АП00-1029/121/30.06.2023 г. В мотивите на заповедта е посочено, че възложителят е поискал допускане на изменение в одобрения инвестиционен проект към издадено разрашение за строеж в обхвата на съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, които промени касаят и одобрения и изпълнен проект по част „Конструкции“. Посочено е още, че с удостоверение за завършване на сградата в „груб строеж“ и съставеният на 19.11.2021 г. акт – Образец 14 за приемане на стоманобетонова конструкция се констатира, че конструкцията на сградата е завършена и правото на строеж вече е осъществено. Въз основа на това административният орган обосновава извод, че наличието на издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ доказва, че обектът в УПИ I – 98, 99, кв. 272А, м. „Лозенец I част“, район „Лозенец,“ е реализиран по отношение на грубия строеж, след който могат да бъдат извършвани довършителни работи, но не и такива, изменящи съществено неговата конструкция, поради и което няма правна възможност разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на София да бъде допълнено по отношение на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза не се установяват нови обстоятелства от значение за решаване на спора, като същото съответства на фактите, въз основа на които издателят на оспорения акт е извършил преценката си, която и преценка се извършва по целесъобразност при упражняване на специфичната компетентност на органа по чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и тя е извън предмета на съдебния контрол, чиито предели са установени в чл. 145, ал. 1 от АПК. Според съда устойчивото развитие, както и обстоятелството, че строителството предполага значими по размер инвестиции, а реализирането му създава трайно изменение в градската среда, налагат ограничително тълкуване на основанията за допускане на изменения, последващи първоначалното одобряване на строителните книжа, както и целта на специалните норми изключва произволното изменение на първоначално одобрения инвестиционен проект според последващи изменения в намеренията на възложителя. Съдът приема също така, че не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения отказ соченото от жалбоподателя обстоятелство, че върху проектите е бил поставен печат за одобрение, впоследствие зачертан, вместо издаване на исканото разрешение за тези проекти. Прието е от съда, че поставените и впоследствие зачертани подписи върху представените проекти, дори и да изхождат от лица, които са оправомощени със заповед на главния архитект, са изцяло ирелевантни с оглед наличния също върху тях печат с изричен текст „Отказвам да одобря“ и подпис на посочен административен орган – главен архитект на Столична община, като възлагането, извършено с представената заповед № РД-09-09-142/28.10.2022г. на главния архитект на Столична община не лишава последният от правомощието, възложено му от чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според съда тези проекти са част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, и одобряването им или отказът да бъдат одобрени не са актове, подлежащи на самостоятелно оспорване, съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, както и отказът на главния архитект на Столична община да ги одобри не представлява оттегляне на постановен благоприятен за жалбоподателя административен акт.

Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – главен архитект на Столична община. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила.

Неправилни обаче са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. В случая от приетите по делото писмени доказателства се установява, че със заявление вх. № САГ16-АП00-1029/121/30.06.2023 г., допълнено с последващи заявления, „Артекс Златен век“ ООД е поискало допускане на изменение в одобрените инвестиционни проекти към разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на София, презаверено със заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г. на главния архитект на Столична община, което е в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява също така, че предвидените с инвестиционния проект промени предвиждат и съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ изменение на конструкцията на сградата. Не е спорно между страните също така, че по отношение на процесния строеж от главния архитект на Столична община е издадено удостоверение № 62/11.10.2022 г. по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за степен на завършеност „груб строеж“.

При така установеното по делото неправилно административният съд е обосновал извод, че в случая е налице предпоставка за постановяване на отказ да се одобри инвестиционен проект и да се издаде заповед по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за допълване на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на София, поради наличие на издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ и реализиран „груб строеж“. В случая, обратно на приетото от първоинстанционния съд, установеното по делото не налага извод, че е налице законова предпоставка за постановяване на оспорения отказ на соченото в него фактическо основание. Разпоредбата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ предвижда възможност след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 да се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. В тези случаи законодателят е предвидил, че измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5 – 8 се одобряват при условията и по реда на чл. 145 в сроковете по чл. 144, ал. 3 от ЗУТ, като заповедта за допълване на разрешението за строеж по ал. 5 се издава едновременно с одобряване на измененията в инвестиционния проект /чл. 154, ал. 6 от ЗУТ/. Условието, визирано в приложимата норма на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, е инвестиционният проект да съответства с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. В съответствие с цитираните разпоредби, както и при съобразяване на чл. 146 от ЗУТ, преценката на административния орган в хипотезата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ е по законосъобразност, а не по целесъобразност, както неправилно приема първоинстанционният съд.

Настоящата съдебна инстанция намира, че за да се одобри инвестиционен проект за изменение на вече одобрен проект и да се издаде заповед по реда на чл. 154, ал. 6 от ЗУТ в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, следва на първо място компетентният административен орган да бъде сезиран с искане от лице, имащо качеството на възложител, както и същото да бъде придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ в случай, че такива има към момента на подаване на искането. Издаването на заповед за допълване на разрешението за строеж и допускане на изменения в одобрените инвестиционни проекти предполага също така и наличието на издадено разрешение за строеж, което обаче към момента на подаване на искането да не е изгубило своето правно действие, като в тази връзка следва да се има предвид, че изрично в разпоредбата на чл. 154, ал. 5, изр. трето от ЗУТ е регламентирано, че заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа. Едва след като административният орган извърши тази преценка и се установи, че е сезиран от лицата по чл. 154, ал. 5, изр. първо от ЗУТ и разрешението за строеж не е изгубило правното си действие, той следва да извърши проверка на представената документация, както и такава за съответствие на инвестиционните проекти, съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. За да бъде допуснато изменение в одобрените инвестиционни проекти към издаденото разрешение за строеж в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ е необходимо също така да е спазено и императивното изискване на чл. 154, ал. 5, изр. второ от ЗУТ, предвиждащо, че допълването на разрешението за строеж е допустимо само преди реализиране на залегналите в инвестиционния проект съществени отклонения, но не и в случай на вече изградени такива. По тези релевантни факти в конкретния случай не се установява по делото да е била извършена проверка от административния орган в хода на административното производство при произнасяне по подаденото от „Артекс Златен век“ ООД заявление вх. № САГ16-АПОО-1029/121/30.06.2023 г. В тази връзка следва да се има предвид по отношение на сочения единствен мотив за постановяване на оспорения отказ – наличието на издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за степен на завършеност „груб строеж“ за процесната сграда, че нито една норма от приложимото законодателство не регламентира наличието на такова удостоверение като пречка за изменение на одобрени инвестиционни проекти към издадено разрешение за строеж, включително и в обхвата на съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Нито в разпоредбите на чл. 154, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, нито в разпоредбата на чл. 145 от ЗУТ, към която препраща ал. 6 на чл. 154 от ЗУТ, не се обвързва допускането на изменение в одобрен инвестиционен проект с наличието или не на завършеност на сградата в „груб строеж“. Легалната дефиниция на понятието „груб строеж“ е дадена в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, съгласно който „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Законодателят обвързва тази завършеност на строежа единствено с възможността правото на строеж да бъде предмет на прехвърлителна сделка /чл. 181 от ЗУТ/, както и с правното действие на разрешението за строеж в хипотезата на чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, но не и с възможността за допълване на издадено и валидно разрешение за строеж.

За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че се явяват неоснователни доводи в касационната жалба за нищожност на оспорената заповед, като в тази връзка правилно административният съд приема, че поставените и впоследствие зачертани подписи върху представените проекти са ирелевантни с оглед на наличния върху тях печат с текст „отказвам да одобря“ и подпис на компетентния административен орган. Възлагането на правомощия на други длъжностни лица, извършено с приложената по делото заповед № РД-09-09-142/28.10.2022 г. на главния архитект на Столична община, не лишава последният от правомощието му, възложено с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите, ВАС.

Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на „Артекс Златен век“ ООД при съобразяване мотивите на настоящото решение.

При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски за тази инстанция в размер на 370 лева, представляващи внесена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 10452 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2448/2024 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № САГ24-РА51-48 от 23.02.2024 г. на главния архитект на Столична община.

ВРЪЩА делото като преписка на главния архитект на Столична община за ново произнасяне по заявление вх. № САГ16-АПОО-1029/121/30.06.2023 г., допълнено с последващи заявления, подадени от „Артекс Златен век“ ООД, съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Артекс Златен век“ ООД, с ЕИК 175376051, сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.