Публикация: epicenter.bg
Арх. Весела Мирянова: АРТЕКС се стреми да създава неповторимата панорама на София от 21-ви век!
Домът все повече ще се грижи за нашите сетива, като им предлага натуралното
В десетки сгради сме изкачвали зеленината по вертикала – зелени фасади и покриви, живи зелени стени вътре в сградата, дворчета на първите етажи, екопаркове.
Идеален дом според мен е този, който свързва човека с природата и с другите хора. Той би трябвало да улеснява и заздравява тези връзки, защото именно те носят най-много енергия и радост в живота ни.
Това казва арх. Весела Мирянова, съосновател, председател на Съвета на директорите и мажоритарен собственик на една от най-проспериращите строителни компании у нас АРТЕКС ИНЖИНЕРИНГ АД.
Клиентът днес, и то не само у нас, вече не се впечатлява от дрешниците в жилището, да кажем. Но знаете ли какво е въодушевлението му, когато види, че ще има градина на собствената си тераса, велоалеи към парка, зелен покрив? Или че дограмата е от такъв клас, че стъклото да реагира на слънчевите лъчи, да регулира потока им, да пести ресурси, да пази тъканите и килимите от избеляване и какво ли още не, казва бизнес дамата, от чието вдъхновение са се родили десетки хиляди слънчеви и уютни домове.
Арх. Мирянова има стройна философия за непрекъснато развитие, за неспирно съревнование с традициите и с най-добрите световни примери и вярата в Бог, който направлява нашите действия. „Историческата памет, вярата, културата достигат до нас благодарение на своите материални носители, които трябва да съхраняваме. Духовността има нужда от своите видими, осезаеми и достъпни за всички пространства“.
А какво движи духът й да гледа само напред? „Моят основен двигател, импулсът в работата ми е убедеността, че това, което правим в АРТЕКС, има смисъл и стойност за клиентите, за самата компания, както и за обществото. Моят двигател се зарежда, от една страна, от вярата в екипа, а от друга, от радостта и доволството, които виждам у хората, живеещи в нашите сгради. Затова ключовата дума според мен е развитие, а не непременно промяна.“
– Какво означава за вас, арх. Миирянова, понятието „устойчив дом“, какви са основните принципи в устойчивото жилищно строителство и кои тенденции в строителството и дизайна ще останат трайни според вас?
– Има международно признати стандарти за една устойчива сграда, които се използват в процеса на сертифицирането ù. Бих искала обаче да засегна един аспект, който е колкото познат, толкова и пренебрегван в реализацията на една сграда: нейната адекватност на географските и климатичните особености на терена, на историческия и културния контекст дори.
Да, по-лесно е да пренесем концепцията на една сграда „през девет страни в десета“, само че по този начин, с намерените за съвсем друг терен решения, тя ще оказва натиск на средата си, ще работи срещу природата, вместо заедно с нея.
Трябва да се оптимизират ресурсите, ориентацията, формите на сградните тела, материалите спрямо местния климат, слънцегреенето, ветровете, почвите и топографията. Не можем всеки проблем да решаваме с климатици и не трябва да пропускаме зддравия разум – собствен и наследен от колегите ни в историята, преди да се втурнем към технологични решения.
Строителите в далечното минало не са мислели, че правят „пасивна охладителна система“, но бадгирите в Средна Азия са точно това. Тези кули са улавяли и най- лекия полъх на вятъра и са го насочвали към интериора със специални приспособления.
Една възрожденска къща в Копривщица или Трявна се вгражда органично в наклона, като първият ù етаж е от камък, а дървеният втори е лек. Еркерите, разбира се, са ориентирани към юг. Чардаците, зидовете – всичко е пример за интелигентно вписване в средата: щадящо, икономично, здравословно.
Един пример от нашата практика могат да бъдат и високите „Диамант“ и „Диамант 2“. Търсихме такова ситуиране на сградните тела, което едновременно да открива гледки към планината и да улавя максимално дневната светлина. Вентилируемите фасади с камък от своя страна работят с термалната инерция за оптимален комфорт и пестене на ресурси. С тези сгради всъщност въведохме и рекуператорната система у нас, която осигурява планински чист въздух, за да добавим още нещо към предимствата на терена.
И въобще, в устойчивата архитектура и отговорното строителство вглеждането, вслушването в средата, проучването на историческия опит и компетентното прилагане на актуални технологии може да доведе до най-доброто за настоящето и бъдещето.
– Казвате, че устойчивата архитектура означава „вслушването в средата“, свързването на човека с природата. Как би могло да стане това?
– Както знаем, няма универсална рецепта, но пък има много възможности, а най-хубавото е, че те се увеличават всеки ден.
От основаването на АРТЕКС преди повече от 30 години досега оползотворяваме всяка възможност за „зелена интервенция“ в сградата и района ù. От самото начало решихме, че – да, поддържането и на квадратен метър зеленина в една жилищна сграда е скъпо, но винаги ще си струва. И при най-големи ограничения на терена винаги сме правили зелени площи. В десетки сгради сме изкачвали зеленината по вертикала – зелени фасади и покриви, живи зелени стени вътре в сградата, дворчета на първите етажи, екопаркове.
Клиентът днес, и то не само у нас, вече не се впечатлява от дрешниците в жилището, да кажем. Но знаете ли какво е въодушевлението му, когато види, че ще има градина на собствената си тераса, велоалеи към парка, зелен покрив? Или че дограмата е от такъв клас, че стъклото да реагира на слънчевите лъчи, да регулира потока им, да пести ресурси, да пази тъканите и килимите от избеляване и какво ли още не.
Все по-често чувам точно този въпрос: „Колко зелено е това жилище“, и то най-вече от хора, които са учили и живели в страни с висока обществена осъзнатост на проблема. Забелязала съм и че IT специалистите подчертано се интересуват от тези системи и технологии, които не само гарантират отличен микроклимат, но и насърчават отговорно екоповедение. Неслучайно днес на въпроса за екологичността и природосъобразността на жилището се отговаря с факти за системи, технологии, със сертификати.
Вярвам, че една зелена сграда, в чиито предимства са се убедили всички, които са влезли в нея, поражда още много зелени сгради. Сега например с истинско удоволствие представям на клиентите „Зефир и Емералда“, която е първата озеленена терасовидна тераса у нас и е с първата на Балканите ротационна фотоволтаична система. Когато обитателите излязат на терасата си на висок етаж, ще влязат в зеления си дом и ще могат да поседят под сянката на дървета.
И разбира се, в АРТЕКС проектираме нови сгради, в които природата ще бъде у дома ви.
– В този смисъл – какъв би бил вашият идеален дом, ориентиран към дълъг и здравословен живот?
– Зелен и приобщаващ. Идеален дом според мен е този, който свързва човека с природата и с другите хора. Той би трябвало да улеснява и заздравява тези връзки, защото именно те носят най- много енергия и радост в живота ни.
Забелязвате ли как нашата представа за идеален дом се промени през последните няколко години? Може би тласъкът за това радикално преосмисляне дойде от пандемията, защото усетихме колко потискащо е всъщност да живеем изолирано и колко силно се нуждаем от зеленина и простор.
Визията на дома, големината, местоположението му, типът могат да бъдат най-различни в зависимост от вкуса, от потребностите, от бюджета, но ако отговаря на тези две условия, не само ще бъде дълголетен, но и ще осигури дълголетието и пълноценния живот на обитателите си.
– Какво имате предвид с „приобщаващ дом“? Гостоприемен?
– В последните години има постепенно връщане към съжителството на различните поколения. От една страна, причините са икономически. Не само у нас доста млади хора напускат дома си по-късно или се връщат в него, след като са учили другаде. С повишаване на продължителността на живота и немалко възрастни хора имат нужда от близостта на по-младите.
Ако се освободим от клишето, че няма нищо по-хубаво от самостоятелността, разбирана почти като изолация, ще видим и ползите от това съжителство. Да вземем например изключителния стрес, на който са подложени младите майки, пък и младите родители въобще, който би могъл да бъде намален с помощ от страна на по-възрастното поколение. Могат да се намерят такива функционални схеми, при които различните поколения да живеят под един покрив, но по-скоро в съседство. Така ще има и автономия, и оптимални възможности за контакт.
От друга страна, особено от пандемията насам, работното място у дома, както и онлайн обученията не са изключение. Тоест домът трябва да побира повече хора едновременно и много гъвкаво да откликва към това, което се иска от него: да бъде дом, офис, училище, място за игра, за парти или дори спа.
Задачата пред архитекта и строителя днес е именно да предложат, да гарантират и безусловно опазване на личното пространство, и връзките на хората в един дом и функционалната му натовареност и усещането за хармония у всички вкъщи. Защото добрият дом е преди всичко място, в което хората общуват с лекота и с желание, в което споделят вълненията си и имат чувство за сигурност.
– Какъв съвет бихте дали на тези, които искат да купят дом с мисъл за бъдещето?
– Първо, да търсят качеството. То няма заместител и не съществуват „екстри“, които да компенсират пропуските в него. Един начин да проверят качеството, е добре да разгледат реализации на съответната компания и особено тези сгради, които са на повече от 10 – 20 години.
Второ, да проучат перспективността на района. Знаем например, че по отношение на София достъпът до метрото е отличен маркер, но има и други. Аз бих следила и къде се насочват да строят компаниите с трайни позиции на пазара на жилищни имоти.
Трето, могат да дойдат в АРТЕКС и да изсипят кошницата с всички желания, свързани с тяхното жилище. Ще се изненадат колко неща, които на самите тях изглеждат фантастични, са напълно постижими: с тяхното доверие и с нашите възможности.
– Кой ваш проект ви носи най-дълбоко чувство на удовлетворение?
– „Озарение“. Днес на този въпрос категорично бих посочила това екоселище близо до „Камбаните“. То се състои от девет еднофамилни къщи в рустикален и неорустикален стил и реализира цялостна и детайлизирана концепция за природосъобразен начин на живот.
„Озарение“ синтезира толкова много от нещата, което взискателният клиент желае днес: живот „като на село“ за децата, но с бърз достъп до центъра на града; жилище в свободно стояща сграда с двор, но в защитена среда и с отлична шумова бариера; буйна растителност и технологии, пестящи разходи; варианти за приятно и полезно прекарване на свободното време.
Тук естествените, нетоксични материали са навсякъде и първо се виждат по фасадите от дърво и камък. Извеждането на автомобилния достъп в периферията на комплекса, подземното паркиране – всичко това премахва колите от погледа и от мислите дори. Вместо това човек може с удоволствие да се погрижи за тялото и духа си с упражнения във външния фитнес или с отпускане в термалния басейн.
„Озарение“ не просто използва ресурсите на средата си, а я култивира грижливо и я обогатява със селектирани видове дървета, храсти и цветя. Проектантите подчиняват всичко в екоселището на задачата да осигурят максимален процент озеленяване. А за пестенето на енергийни ресурси, естествено, разчитаме не само на оптималното ситуиране на сградните тела и на други изпитани практики, но и на актуални технологии като Smart ower.
– Така ли си представяте жилището на бъдещето след 20-30 години – с все по-невидими технологии?
– Да, струва ми се, че онази визия за жилището на бъдещето, вдъхновена от естетиката на космическия кораб, вече изглежда почти комична. Високи технологии ще има, естествено, но присъствието им ще бъде дискретно до, действително, невидимост.
Домът все повече ще се грижи за нашите сетива, като им предлага натуралното: в използваните суровини, в материите, в цветовете, във формите, в звуците и ароматите дори.
В духа на биофилния дизайн преходът вътре-вън ще бъде плавен, защото на жилището ще се гледа повече като на продължение на природната среда, а не на изолиране от нея. Фасадата ще бъде по подразбиране „дишаща“, а прозорците ще се затъмняват и изсветляват, откликвайки на слънчевото лъчение. Свежата растителност ще завзема сградите чрез зелени фасади и покриви, градини по терасите, живи стени от растителност в интериора.
Това жилище ще бъде част от една етична сграда, която ще събира и пречиства дъждовна вода, ще произвежда енергия със соларни панели, която да отдава и на обществени пространства и непременно ще се погрижи за рециклирането на сметта.
Струва ми се обаче, че двайсет-трийсет години са твърде много време, като имаме предвид изключителните темпове на архитектурата и строителството днес. Те летят. Така че ще имаме такива домове много по-скоро.
– В такива условия човек би живял по-здравословно и по-дълго, но как да удължим живота на самите сгради днес? И как да потребяват по-малко ресурси? Какви иновации в строителните технологии биха могли да направят това?
– Те са толкова много, но мога да дам два-три примера. Да вземем вида бетон, с който работим днес, Krystol Internal Membrane (KIM). Той гарантира най-ефективната и устойчива хидроизолация на този материал в света. Всъщност така се изключват допълнителни грижи по хидроизолацията. KIM е хидрофилна, кристална смес, която спира преминаването на вода през бетона, добавя му издръжливост и дълготрайност и го защитава от химическа атака и корозия на конструктивната армировка.
Понеже споменах Smart ower, да поясня, че това е компактна система, наподобяваща цвете, която като слънчоглед следва слънцето със своите „листенца“ (соларни панели) и може да генерира до 40% повече енергия от фиксирани покривни панели със същата мощност. Има и дълъг живот, защото се самопочиства и охлажда. Освен това се инсталира лесно, направо на земята, и с атрактивната си визия се вписва отлично във всякаква среда.
А дограмите отскочиха на светлинни години само за десетилетие. Със своите тройни слънцезащитни пакети те са фактор за регулирането на температурата и светлината, за чувствително намаляване на енергийните разходи. Издръжливи са и на градушки, на силни удари с топки; реагират като маска на скиор при промяна в осветлението. Имат нисък соларен фактор, но с висока светлопропускливост и са с повишени параметри на звукоизолация. Новото поколение прозоречни системи невидимо втъкава удивителни технологии в една кристална визия.
– Ако един от водещите критерии за инвестиция в луксозно жилище е красивата гледка, как вашата компания се справя с този проблем в София?
– С много предложения за жилища с красива гледка. Сгради на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД гледат към Витоша, към Борисовата градина и Ловния парк, към зелени горички и градинки. Подбираме благодатни с местоположението си терени в София, улавяме хубавия изглед с премисленото ситуиране на сградното тяло, понякога със стъпаловидното изграждане, с високите етажи, от които се разкрива панорама към цяла София.
Искам да напомня, че в гледката влиза не само хоризонтът. Самата облагородена среда на нашите сгради, специалните екопаркове или поддържаните зелени площи около сградата, както и по вертикала ѝ, също са елемент от тази гледка.
В големия град красивият изглед не включва единствено зеленина, разбира се. Урбанистичният пейзаж разчита на вдъхновена архитектура. Най-атрактивните градове в света неслучайно се разпознават по своя skyline, по силуета си, очертан в небето. В този смисъл АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД се стреми да участва в създаването на неповторимата панорама на София от XXI век.
– Кои са неизменните принципи, които АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД инвестира в своите проекти и дългосрочни стратегии?
– Компаниите и хората си приличат по това, че са изправени пред въпроса: „Избирам ли да израствам?“. И в деловата сфера, и в индивидуалното си развитие ние можем да изберем комфорта да си останем същите и общо взето, да си живеем добре, пък и няма да дразним другите.
В АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД сме избрали да израстваме с всички произтичащи от това рискове и отговорности и винаги на основата на всепроникващото и всеобхватно качество. Разширяваме своето портфолио с все по-мащабни и все по-трудни проекти, което ни дава възможността да растем като присъствие и въздействие в градската среда. Всъщност не пропускаме шанса да израстваме с всеки проект, доколкото се стремим във всеки да вложим нещо различно: технологии, фасадни решения, оптимизиране на паркирането, енергоспестяваща система или пробив на светлината в неочаквани прозорци и оберлихти.
„Клиентът винаги има право… на щастие“ – така в АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД допълваме познатата фраза. Като професионалисти често ние знаем преди клиента какво ще му носи положителни емоции и комфорт: например подобрените параметри на микроклимата, безупречното ослънчаване или зеленият покрив. Така че въпросът не е само да се удовлетворят изискванията, а да се предложи оптималното. Когато водя разговори по сделка, искам да се уверя, че удовлетворението на клиента от нея е не по-малко от моето като страна на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД. Изисквам това и от екипа ни. Гледам на сделката като на строене на мост, а не като възможност за някакъв зашеметяващ, еднократен удар. Нищо не може да се построи с удари.
– Какъв е водещият ви мотив при строителството на храмове и реконструирането на паметници на културата?
– Можем да правим това и се чувстваме длъжни да го правим. Така изразяваме признателността си за всичко добро, което получаваме и правим нещо добро за всички. Историческата памет, вярата, културата достигат до нас благодарение на своите материални носители, които трябва да съхраняваме. Духовността има нужда от своите видими, осезаеми и достъпни за всички пространства. Ето например фондация „Нашият дом е България“ на арх. Пламен Пл. Мирянов заедно с арх. Фъргов се заема с възстановяване на част от архитектурното наследство на Мелник, наричан „малкият Йерусалим“ заради десетките си църкви и манастири. Никой не би искал то да потъне в разруха и забвение, когато може да му се вдъхне нов живот.
– От кое свое верую не отстъпвате?
– Моят основен двигател, импулсът в работата ми е убедеността, че това, което правим в АРТЕКС, има смисъл и стойност за клиентите, за самата компания, както и за обществото. Моят двигател се зарежда, от една страна, от вярата в екипа, а от друга, от радостта и доволството, които виждам у хората, живеещи в нашите сгради. Затова ключовата дума според мен е развитие, а не непременно промяна. Не я търся самоцелно. Още през 1993 г. в АРТЕКС беше заложен принципът за планомерно и устойчиво развитие и макар сегашните ни сгради съвсем да не повтарят първите, може да се види, че са обмислени стъпки по пътя, а не подскоци в търсене на посока.
Мисля си, че се работи по-леко и по-резултатно, когато собствените ни критерии са по-високи от външните. Затова наш принцип е да изпреварваме очакванията, да изненадваме с предложенията си. Никой например не е очаквал от нас зелени покриви преди десетилетия, нито пък сега някой ни казва: „Ако жилището няма рекуператорна система за пречистване на въздуха, не проявявам интерес“.
В момента търпеливо популяризираме естествени материали като дърво, глина, овча вълна за строителство, изолации и довършителни дейности, макар да знаем, че за мнозина отговорът на всичко е бетонът. Осъзнаваме, че можем да реализираме например жилищата от „Зафир § Емералда“ и без да правим първата озеленена терасовидна сграда на Балканите с уникални ландшафтни проекти към нея, но ние самите имаме потребност от това постижение.
– Да си представим, че можем да надникнем в бъдещето и да се разходим в България през 2035 г. Какви сгради ще видим тогава, как ще се е развил секторът?
– Архитектурата винаги е изразявала ценностите на обществото. Днес хармонията между човека и околната среда е не просто значима, тя е жизненонеобходима. Грижата за планетата е висш израз на човеколюбие. Възстановяване на прекъснатите връзки с природата, грижливото отношение към нейните ресурси и възобновяването им – това не може да стане без приноса на архитектурата и строителството. Мисля, че ако една сграда не пази ресурсите на средата си, ако не намира начин да направи живота на хората в нея по-зелен, по-здравословен, тя няма да се възприема като постижение.
Убедена съм, че сградите след десетилетие ще бъдат зелени и автономни, сертифицирани за намален въглероден отпечатък и все по-енергийно независими от инфраструктурните системи на града. Ще генерират енергия, която да удовлетворява техните потребности, а излишната ще бъде отдавана на средата им според нейните нужди, т.е. самостоятелни, но грижовни. Ще са потънали в зеленина, дори и когато са в сърцето на големия град. С планински чист въздух в жилищата, който се осигурява от системи като рекуператорната, която ние вече влагаме. Ще бъдат вдъхновяващи учители по екология.
Известната фраза на Чърчил, че ние оформяме нашите сгради, а след това те оформят нас, важи и в този аспект. Архитектите и строителите имат честта и отговорността да вградят в дома принципи на обитаване, които ненатрапчиво стимулират зелената съвест на хората в него. Сградите ще бъдат и още по-различни и дръзки. Противно на много футуристични визии с тяхната грандиозна, но някак униформена естетика, мисля, че бъдещето е в изключителното разнообразие на форми, обеми, пропорции, цветове, текстури… Това ще е резултат от вслушването в индивидуалните предпочитания на клиентите, от компетентното съчетаване на всевъзможни материали с превес на естествените и въобще от скъсването с много от днешните стереотипи за жилището.
АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД
Основана през 1993 г. в София, изцяло българска строително-инвестиционна компания в най-високия сегмент на пазара за недвижими имоти. Проектира и реализира жилищни и административни сгради, частни домове, хотели. Строи храмове, реконструира паметници на културата. С вдъхновена архитектура и отговорно, енергийно ефективно строителство компанията прави София по-красива и по-приветлива, утвърждава съзидателните тенденции в нашето общество и служи на щастието на човека.